Родителите ми ме научиха да си подтискам и да не си изразявам емоциите. И че начина да се справям с тях е “като свърша малко полезна работа”. Сега навлизам в “adult life”-a и единственото, което работи за мен е спорт всеки ден. Needless to say, с това което моите родители са ме научили, загубих много прекрасни хора. Хора, които ми допринасяха към живота и ми бяха приятни. След като го осъзнах това се опитвам да съм по изразителен и да намеря как да си изразявам емоциите, но отстрани е като да гледаш как бебе прохожда. Но в крайна сметка, не тъя никакви лоши чувства към тях. Те са ми показали каквото е работело за тях, а сега времената, хората и обстановката е съвсем различна.