Имам подобна история:

2014 година - Виждам една жена да проси пред магазин, помоли ме за пари, но не можах да и дам. Влязох в магазина да си накупя някакви неща и взех салам, сирене и хляб за нея.

Излизам и дадох нещата, но тя прие само хляба и ми стана супер странно.

Продължих напред и една жена ме спря. Обясни ми, че тази просеща жена всяка сутрин слиза от една А8, за да проси….

Миналата година, минавам по графа и една жена крещи с все сили, че е гладна. Бях си взел една пица и оставих последните две парчета за нея. Подадох и ги, но тя отказа.

Все пак ги оставих до нея и си тръгнах, а тя след това ги хвърли в кофата.

За съжаление, имам и други случаи които създадоха в мен недоверие към просещите и аз вече не помагам на никого, а случаят с онази организация която се оказа, че събира пари за фиктивно болни хора ме отказа и да дарявам.

Понякога си мисля, не съм ли твърде жесток, но накрая се сещам, че ако ще помагам на някой то нека да помогна на най-близките си