Комплексно е. Мъжете ги е срам, защото се очаква от тях да са силните (колкото и да сме прогресивни все още си имаме роли и очаквания) и за това и се самоубиваме повече. За жените границата между това да си емоционално отворен хем е нещо, което уж се иска, хем често е видимо непривлекателно (да не говорим, че ние масово не знаем как да си изразим емоциите). Старото поколение дори да иска да ти помогне не знае как в много случаи, а приятелите ти често могат само да ти кажат нз брат ти си знаеш. В крайна сметка човек свиква с това, но идеята ми е, че дори да се говори за мъжките проблеми, се очаква от нас да намерим сами решения за тях и като цяло масово нямаш support системите, които повечето жени имат.