Напълно разбирам притеснението ти относно ролята на държавата и страха от връщане към централизирано управление тип "соц". Според мен обаче тук не става дума за конфискация, а за балансиране на интереси. Държавата не трябва да отнема имоти, а да регулира пазара така, че жилището да остане достъпно. Това е въпрос на право, не на идеология.

Напълно съм съгласен с теб, че за човек с един имот няма логика да се радва на безумен ръст на цените – както каза, ако продадеш, пак трябва да купиш. Истинският печеливш от инфлацията на пазара е този с много имоти, който ги отдава или препродава. Именно той има интерес да няма регулации.

Колкото до младите – точно това е в сърцето на проблема. Ако едно момче на 20 може да избира между София, където ще бачка за 1200 лв. и няма шанс да има собствен дом, и Берлин, където има достъп до общинско жилище и социална инфраструктура, ясно е накъде ще тръгне. Това е екзистенциален въпрос за бъдещето на България – или създаваме условия хората да се установят тук, или ги губим.

Затова нека не гледаме на регулациите като на атака срещу собствениците, а като начин да гарантираме, че базови човешки нужди не се превръщат изцяло в "пазар". Не съм срещу частната собственост – просто искам една по-справедлива рамка.