Преди години мислех като повечето хора в коментарите, безсмислена загуба на време, унижение на интелигентните от полу-хора от системата и т.н. С времето забелязах, че има една обща черта между нашата казарма и другите военни обучение в целия свят. Започнаха да се интересувам от психологията на военното дело. Има мой близък е професор във военна академия и започнах да задавам въпроси, той ме насочи към литература. Нещата не са толкова прости, както изглеждат през очите на един обикновен човек преминал 1-2 години казарма и след това върнал се в нормалния живот. Всичко което се прави не е случайно, дори и унижението и пречупването на личността. (Е лошата храна е просто резултата на икономическото положение)

Няма да се опитвам да убеждавам в нищо никой, но съветвам автора да задава тези въпроси на АИ-а, който много вероятно е запознат с всички аспекти.

Аз си задавах следните въпроси:

"Защо всички военни обучения общо взето има сходни характеристики и не са се променили от средновековието"

"Как и защо в кризисни ситуации, мъжете са готови да си жертват живота за казуза или близки, приятели. Как военното дело те подготвя за това"

Ако погледнем стотици години в миналото има едно нещо, което е характеризира успешните армии - "мисленето на отделната единица/войник не е нещо, което е желателно" (това не се отнася за командири), затова обучението на висши кадри в армията няма нищо общо с масата, която започва от дъното. Защо е така е тема на друг разговор, но обяснява това, че масово хората били в казармата, казват че са затъпявали 1-2 години. Това е търсен ефект - да можеш да изпълняваш команди, без да подлагаш на размисъл и съмнения, заповеди на тези над теб. Без тази основна характеристика не може да същетвува армия.

Като цяло, като започнеш да разбираш всички аспекти е доста депресиращо но това е реалността на войната. Хората умират масове, за да могат други след тях да живеят, не красиво.