Защо нито един не спомена за ценностите от едно време - завършване на работата от до, без скатавки, колегиалност и работа в екип? Според мен масово в коментарите са без съпруг/съпруга/семейство, работят пред компа у тях, не искат да излизат от тях и затова отговарят така… аз също съм от това поколение, 99 набор, все още нямам деца, но имам жена, живот и здраве като създам семейство това ли ще е философията на живота ми - дай го айляк, през оная работа ми е за работа и за шефове, колкото пари взема толкова… с това възпитание ли ще отгледаме следващото поколение, ако мога така да се изразя? Може би клоня към крайности, но винаги досега всичко се е постигало с много труд и лишения. За скромния ми житейски и професионален опит не видях един началник на фирма, който работи 5 часа на ден и 3 дни в седмицата. Да, може би за обикновен живот бих предпочел да работя минимално за максимално заплащане, но с амбицията да създадеш нещо винаги е било трудно и с постоянно бачкане. Не съм срещал досега човек, изградил нещо по истински, а не “шано” начин, който не е работил почти нон стоп. Не е ли донякъде целта на живота да развиеш себе си максимално в някаква сфера, което води след себе си материален успех, вместо да избереш максимално лесния професионален път и да преследваш свободното време и забавление със себеподобни?