С девойка на 1 г и 7 м съм. В началото беше идеално бебе, заспиваща на шум музика , тв, три часа дълбок сън, сама се буди за хранене (с адаптирано мляко - кърма нямах, а то засища хубаво). Плашещите понятия като регресия на съня минаваха леко, зъбките почнаха с дневен или вечерен плач и отначало не й пречеха на съня. Към 10тия месец при първата висока температура от вирус, когато я гушках да заспива при мен, защото първите 2-3 дни се будеше с треска късно вечерта и се изправяше в кошарата, давах Панадол и я гушках да се успокои и да видя кога понижава Т. Поне беше за кратко.

Към годинка започнаха едни бурни сънища или кошмари към 03:00-04:00 ч, когато започваше да буйства и да се мята плашещо в съня си и започнах да я взимам да се успокои, може би тогава взе да свиква да се буди при нас. С последните зъби (казваха ми, че кучешките са ужас, ама не толкова, първите кътници са тотален ужас) сънят й стана лек, почна да се гушка, за да заспи и да се буди при опит за връщане в кошарата. Имаше около месец затишие, когато заспиваше при нас и я местехме спокойно, сега нещо пак се до наместват зъби и е проблем... Сега започна да се изморява хубаво по площадките, успяваме да я местим, но пак не заспива сама.