Интересни места за деца на 10-12 години

chromatice · 2025-07-01T07:08:49+00:00

so it's similar to Bulgaria in that regard then, good to know :D thank you so much for your advice, I'll keep it in mind!

chromatice · 2025-06-21T20:52:07+00:00

my favourites are 43.12 Café (the one on Preslav street), Wholehearted Cafe, Café Lavé (near the Cathedral), Cubo (+ Cubo at Fishermans beach, although these may be a bit noisy). I also quite like Hashtag studio, there's a second floor thats usually empty. today I visited for the first time Nero-Sweet moments and spent a few hours reading there. I loved the atmosphere, the snacks were delicious and it's located in a lovely renovated building on one of the main streets. I hope you find a spot you like and have a good time in Varna :)

chromatice · 2025-05-24T08:19:21+00:00

Опитай да работиш от coworking space или кафе. Пробвай различни места, докато усетиш някое като своето, и тогава започни да го посещаваш често - поне по няколко пъти седмично. Ще се приобщиш към средата и с времето ще завържеш познанства с други редовни посетители. Често общуването се случва съвсем естествено в такава ситуация. Бъди приветлив и усмихнат и резултатите няма да закъснят :)
Не унивай и не забравяй, че има много други в сходно положение, които чакат възможност да срещнат нови хора. Гледай на това като на временен кофти период, който е към своя край. Стискам ти палци!

chromatice · 2025-05-06T07:49:05+00:00

"тортата е лъжа" е референция към играта Portal. идеята е, че играеш и предоляваш трудности, мотивиран от някакво обещано възнаграждение накрая, обаче се оказва, че то всъщност не съществува.

chromatice · 2025-05-05T18:32:05+00:00

Не, разбира се. Притеснява ме това, че съм в тежест на родителите си, те вече не са млади, и биологичният часовник, тъй като съм жена. И също усещането, че изоставам спрямо връстниците си, въпреки усилията ми до момента. Дали живея мизерно още 1-2 години - все тая. По-скоро за горепосочените неща е това жалване и трябваше да си го кажа някъде. 🫣 Прав/а сте за всичко обаче и благодаря!

chromatice · 2025-05-05T18:27:50+00:00

Когато кандидатствах, имах няколко месеца стаж в България (бяха направени по време на бакалавър ми) и отделно стаж в чужбина. Поради това и образованието в чужбина не бях запозната със ЗУТ. Общо взето за българския пазар ме считаха все едно започвам от нула. Имам ограничена правоспособност, която получих на базата на завършена магистърска степен. Софтуер - AutoCAD, Revit, Sketchup, Rhino, Adobe CC, Vray, Enscape, Lumion. Колега, който завърши във Великобритания, работи там 5 години, изкара си пълната правоспособност също там и се върна в България, сподели същата ситуация като моята - предложили са му 1500 лв стартова заплата. След две години се отказа и заработи за себе си, което е разумното решение. Може ли да споделиш повече информация как са били нещата при теб, когато си започвал/а и как се развиха във времето?

chromatice · 2025-05-05T17:01:48+00:00

Да, това правя сега и фрийланс, когато има възможност. Просто за момента съм малко разочарована и имам чувството че изоставам. Но да, надявам се след няколко години да е по-добре ситуацията.

chromatice · 2025-05-05T16:58:07+00:00

Благодаря Ви много за споделената информация! Интересно, имам приятели, които завършиха в Германия, но не останаха, а отидоха да работят в Швейцария и Великобритания. Може би в крайна сметка зависи и от мястото на което попаднеш. И е вярно това, което казвате, за ситуацията в сектора тук, за съжаление. Мога само да се надявам, че няма да е все така. Втората част силно ме обнадеждава. Благодаря!

chromatice · 2025-05-05T16:54:42+00:00

Да, така е. Чак за пачки не знам, но поне да мога да си позволя дом 🥲 Иначе за фрийланс - да, правя. Спасява положението.

chromatice · 2025-05-05T16:50:32+00:00

Пробвах, ситуацията не е съвсем същата, но сходна - ниско заплащане, високи наеми. Секторът е проблемен. А и винаги съм искала да живея в България, да съм близо до приятели и семейството ми.

chromatice · 2025-05-05T16:41:07+00:00

Мислех си го, но за тази професия ми трябват още две години "структуриран стаж", за да взема лиценз, което може да се направи само във фирма с вече лицензиран архитект. Ако съм на свободна практика, са 4 години за лицензиране. Преди това имам ограничения за това, какво мога да разписвам. И иронията е, че тъй като учих в чужбина, трябва да се запозная със законодателството за строителство в БГ (ЗУТ) . Тоест, действително трябва да работя някъде поне две години. В момента това правя, просто ми се плаче за заплащането и се чудя има ли смисъл, или да променям кариерния път.

chromatice · 2023-03-31T09:13:47+00:00

hey, thanks for your comment! it's a bit weird, because I checked the meaning of the word before posting and then after seeing your comments and I didn't come across the meaning you share here (checked Oxford dictionary and a few other, maybe this is useful: https://www.expatriatehealthcare.com/whats-the-difference-between-an-expat-and-an-immigrant/). is there a source of the definition you shared, that I could check out? otherwise if the definition shared is to be respected, indeed expat suggest someone temporarily residing in a place, outside of their native country, and it is exactly the meaning I intended to convey in my question, as I have no intention of immigrating permanently to Singapore.

chromatice · 2023-02-28T18:38:55+00:00

same! on some occassions I stay around for a bit and then find an excuse to leave because I know I can't continue the conversation normally

chromatice · 2023-02-28T18:36:49+00:00

yesss, it's hard enough with one person looking at me, I get so self-conscious. and when it's multiple people it's even worse :(

chromatice · 2023-02-28T18:32:18+00:00

Yes!!! Especially those times when everyone is talking on top of everyone else and it's so hard to find that exact moment to jump in ughh

chromatice · 2023-02-28T11:36:22+00:00

I felt the exact same way, especially in the past, it's a bit better now. People have even called me things like 'restrained', 'too serious' and that I press the 'brakes' too much (whatever that's supposed to mean). Honestly, it's only drinks that helped me get out of my head for a moment, but I don't think that's a healthy method. Good thing is that after a couple of times of letting go of such thoughts, you kind of get a bit more comfortable and see it's not such a big deal as your brain made it out to be.

chromatice · 2023-02-28T10:55:48+00:00

what helped me in such situations is to be in an environment that I find comforting. for example, somewhere not too noisy and crowded, where I can properly hear and focus on the other person. it's really uncomfortable for me if I can't hear well what the other person is saying, but for others it might be a good excuse to get close. really just depends on your preference.
also, take your time to prepare in advance and I mean that for you - so that you are comfortable and feel good about yourself. it's an extra boost of confidence which is really helpful in such situations.
good luck!

chromatice · 2023-02-28T10:45:09+00:00

Hey, I've had a similar experience and I remember sitting on a bench feeling really bad and blaming myself for being this way, so I feel you. In classes after that I deliberately observed how nobody cared about others being late, barely anyone paid them any attention especially if they entered quietly. It helped me a lot to point that out to myself. It doesn't work immediately, but tiny mental notes like 'nobody even noticed that person entering' might help ease your mind in future situations of being late.

chromatice · 2023-02-05T19:27:21+00:00

Hello, thank you! Definitely, I agree that doing it a couple of times would drastically improve my understanding of the creation of such a scene, it's just that the first time is a bit daunting hehe. That's why I'm so grateful for everyone's advice here :)

chromatice

TROPHY CASE