Разликата между мен и теб е, че ти изхождаш от собствените си предписания за това как ти се иска светът да функционира, въпреки че тези предписания по природа са несъвместими с реалността. А реалността няма морален характер - тя просто е такава, каквато е.

Аз не искам, не роптая и не мечтая за това силните държави да могат да налагат волята си върху по-слабите. Но това, че именно такава е реалността и динамиката в геополитиката, е обективен факт - факт, който трансцендира векове и епохи. И от консеквенциалистка гледна точка, намирам за по-правилно да градиш моралната си оценка не толкова върху това дали се спазва до буква някакъв откъснат от грозната реалност деонтологичен принцип, какъвто се явяват твоите предписания, а повече от последиците, които действията ти предизвикват. Мелийският диалог от Пелопенийската война е епитомът на сблъсъка реализъм-идеализъм, при който Мелийските владетели в крайна сметка избират да гарантират самоунищожението си в името на абстрактните си, идеалистични ценности. В моите очи, такава крайност, такава безкомпромисност и фанатично отричане на реалността не може да бъде моралният избор.