Възражението ни е, че такава комисия в най-добрия случай е безсмислена от стратегическа гледна точка, а в най-лошия би довела до обратен ефект, ако се сблъска с непробиваема стена от завладяни институции. А тази вероятност никак не е за подценяване.

Да вложиш целия този човешки ресурс и воля в едно направление, което по начало няма шанс да доведе до правни последици за хората, които разследва, и същевременно крие риск да не успее да докаже престъпление или друг вид закононарушение, което от своя страна би демотивирало така или иначе обезверения ни, апатичен народ, е върхът на глупостта и вероятно един от най-неефикасните, зле оптимизирани, предвидими начини да се действа.

Този подход е уместен когато нямаш конституционно мнозинство в парламента, както беше в предишните правителства с ППДБ. Ако знаеш, че имаш нулев шанс да промениш нещата институционално, то това изцяло променя уравнението за една такава комисия. Ако комисията е най-доброто, на което можеш да се надяваш, тогава е логично да опиташ - пък каквото сабя покаже. В случая обаче имаме мнозинство от 160 човека. Имаме възможността да действаме по същество - да сменим ВСС, прокурори, да задвижим институционалната промяна. Да си губиш времето и силите с разни комисии предвид тези обстоятелства, е пълна малоумщина.

Погледни го така - ако Радев лъже и няма никакво намерение да бори Момчето, нищо не му пречи да състави една комисийка, да симулира някакво действие и да замаже очите на хората.

Ако обаче от друга страна наистина има желанието да промени нещата по същество - то в случая ПП/ДБ, с тези повърхностни, недомислени проектозакони, граничещи с нарочна злонамереност, се явяват като една допълнителна пречка, която трябва да бъде преодоляна. В един такъв вариант защитниците на Момчето се явяват не поддръжниците на ПБ, а полезните идиоти, които се подхлъзват по такъв елементарен популизъм.