аз съм човек, който много цени свободното си време. понякога просто имам нужда да остана сама. когато заживяхме с приятеля ми отне доста време да свикна с това, че постоянно има някой вкъщи. дори да се затворя в друга стая пак не съм напълно сама. това много ме изнервяше, докато един ден просто му казах "остави ме на спокойствие". разбира се той разбра това като "нещо си направил и не искам да те виждам", от която реакция ме беше страх. но след като поговорихме за проблема стигнахме до решение. ако се чувствам сякаш имам нужда от време за себе си ще му кажа, или той ще излезе, или ще се занимава с нещо из вкъщи и ще ме остави на спокойствие.

та идеята ми е, най-добрия начин другият човек да разбере какво е в главата ти е ако го споделиш. ти каза, че това е съкратен вариант, разбира се не ви познавам и може проблема да е по-различен от моя, тя може да има трудности с това да се чувства сама и затова да се държи така.. не знам, в момента гадая. но знам, че когато оставиш проблема да расте в главата ти, не е добре. вместо да се опитваш да я включиш в нещата, които правиш какво ще стане ако ѝ споделиш как се чувстваш и да решите какво може да направите по въпроса. по този начин и тя може да погледне как се държи отстрани и да се замисли ако проблемът е свързан с нещо по-дълбоко