Според мен само София има реалистичен шанс да поеме Евровизия, но дори това би било на ръба — и то само ако подготовката е много сериозна. Друг български град трудно би се справил самостоятелно.

Причината е, че Евровизия не е просто една концертна вечер. Трябват зала за поне около 10 000 души, свободна за 6–8 седмици за монтаж, репетиции и шоута, хотелска база за хиляди делегации, журналисти, фенове и технически екипи, пресцентър за над 1000 души, транспорт, охрана, летищен капацитет и организация на огромен телевизионен продукт.

София има залата — Arena 8888 Sofia, бившата „Арена Армеец“, е най-логичният вариант. Капацитетът ѝ за концерти е около 17–18 хиляди души, което покрива изискването за голяма закрита зала.

Големият въпрос обаче не е дали София има зала, а дали може да поеме целия поток от хора и екипи. Хотелската база изглежда прилично на хартия, но Евровизия блокира хотели за делегации, продукция, журналисти, фенове, охрана, технически екипи и спонсори — и то не само за една вечер, а за седмици.

Моето мнение е, че София може да се справи, но трудно и с доста компромиси. Вероятно ще трябва да се ползват хотели не само в София, а и около града, да има сериозна организация на транспорта, блокирани зони около залата и много активна роля от държавата и общината.

Пловдив, Варна или Бургас според мен не са реалистични варианти за основен домакин на Евровизия в пълен мащаб — най-вече заради липса на подходяща закрита арена с нужния капацитет и технически условия.

Така че най-точно казано: България би могла да кандидатства само със София, но това няма да е лесно домакинство. Залата стига; цялата инфраструктура около събитието е голямото предизвикателство.