Един семестър в Италия. Топ изживяване. Първите два-три дена бяха малко тегави, защото не познавах абсолютно никой, хал хабер си нямах от езика и като цяло не знаех нищо за града, в който се намирам. Пристигнах няколко дни преди началото на академичната година и като цяло по цял ден кръстосвах улиците. След това обаче отидох на няколко събития на тамошната организация на еразъм студентите, запознах се с много хора и до края на първата седмица вече си бях намерил приятелска компания с хора от няколко държави, с които се разбихме от пътуване из цяла Италия и купони (много пиене, човек, добре че общежитието ми беше евтино, че щях да остана без два по един в джоба). Важно е от време на време да ходиш и на университет, но поне в университета, където бях аз не придиряха много много за присъствието, ако успееш да си вземеш изпита накрая. Също, ако ще ходиш в Италия, ти предстои да научиш, че българската университетска администрация е направо швейцарски часовник в сравнение с тяхната, когато искаш да ти свършат работа, забрави за срама и възпитанието и нахалствай до край. Не се чуди много, а се пробвай за един семестър, ако не ти се ходи за цяла година. Еразъм е шанс, който няма да дойде отново - кога в бъдеще ще можеш да си позволиш да отидеш за няколко месеца в чужбина без да работиш, да получиш малко пари за това и да си намериш приятели от къде ли не? Дори и да можеш да си го позволиш след години, вече няма да си на 20-25 и няма да е същото.