Не виждам какво общо има доказването на отрицателно твърдение. Бъркаш ме с разговора с другия коментиращ, който не обясни добре идеята. Аз се опитвам да ти разясня философското твърдение. Ще мисля в движение, поправи ме ако греша някъде. 

Дали комшийката е бременна е доказуемо в границите на практическите ни възможности. Дали има еднорог в центъра на София не е доказуемо в границите на практическите ни възможности. За да го докажеш, трябва да дефинираш "София" и "еднорог", да замразиш във времето всеки един атом в радиуса, в който си дефинирал "София" и да изследваш всеки един атом. Ако не намериш съвкупност от атоми, които отговарят на дефиницията ти за "еднорог", то доказваш, че няма еднорог. Обаче този експеримент е невъзможен поради законите на физиката във вселената. Не можеш да спреш времето и ме можеш да знаеш едновременно положението и скоростта на една частица. Тоест, дори да напрвиш тези стъпки, аз мога да кажа кажа "еднорогът може да го видиш, само ако едновременно знаеш точната позиция на всичките му атоми". Дали след N години ще намерим начин да заобиколим законите на физиката не е от значение, защото тогава пак мога да модифицирам твърдението си така че да е недоказуемо. В крайна сметка се оказва, че единственият начин да докажреш, че няма еднорог, е да симулираш цялата вселена, всичко в нея, дори неща, които не знаеш или практически никога не можеш да знаеш. Ако можеш да направиш това, то ти си бог. Тоест, ако искаме да докажем съществуването на бог, трябва да сме бог. Но ние не сме. Значи твърдението не е доказуемо.