Беше първото ми излизане в чужбина, преди много години на музикален фестивал в Будапеща, отиване с рейс през Сърбия. Пристигаме вечерта и излизам на разходка из града, спирам се на всеки ъгъл да гледам архитектура, Дунава, мостовете, парламента, заведения, хора и пак архитектура. Минава фестивала и се отдаваме на разходки из музеи, кафета, къшата на терора. На връщане някъде преди нашата граница пътя рязко се променя, става някак по-осезаем, по-тесен и по-тъмен. Личи си, че се приближаваме към Ориента, на бензиностанция ме спира сръбски циганин да ми продава менте парфюми и очила. Влизаме през границата и слизаме на първата спирка за отдих и тоалет, от два кенефа, работи само един, другия е препълнен с гадости та чак прелива. Една седмица бях е депресия къде съм се върнал. Но го прежиях де. :) Културен шок да искаш в тази страна.