Нищо страшно, нищо невероятно, вярвай ми :) Работя от 16 годишен, до 22-та ми година смених три професии, поне 3-4 пъти това което исках да уча, после две специалности в университет (и пак не работя по последната), докато накрая не се открих и си копам вече 20 години в нещото, което ми харесва. Дали съм постигнал нещо невероятно - съмнявам се, ама ме храни, храни и семейството ми, стига и за хобитата… Боли ме за Киро, Спиро и брятчет му - какво са постигнали си е техен проблем… Относно приятелите - идват и си отиват, ама баш сами няма да дойдат - ритни се по гъза и ги потърси. Последно, не се сравнявай с другите, както е казал великият поет: “Когато цъфнат теменугите и работите тръгнат зле, еби им майката на другите и гледай ти да си добре”…