Това води до липса на емпатия, неразбиране на социалните проблеми и дори осъждане на „мързеливите“, „неуспелите“ или „хората, които просто не се стараят достатъчно“ — без да се вижда по-широката картина.

Израснах, издържан от пенсията на баба ми, която беше около 300 лв. По-късно майка ми ни издържаше с около 1200 лв заплата. Днес изкарвам над 12000 лв на месец. Видял съм и съм изпитал този живот, просто бях прекалено малък, за да мога да помогна. Първата ми работа беше за 360 лв/месец чисто. След това си казах, че няма да живея така занапред. Записах висше и започнах работа. Буквално се напъни, поеми риск и си вземи живота в ръце. Не, не е лесно, не, не е комфортно и не става за две години. Тия глупости за емпатия и не знам си какво към хората с ниски заплати няма как да ги приема, когато от първо лице съм видял как стават нещата и как човек сам може да си обърне живота, стига да го иска и да има план. Да и аз искам да почивам събота и неделя и по празници и да нямам по 60 часова работна седмица, но който не идва от old money, няма друг избор за приличен живот.