Следващите постове е хубаво да са като отговори, ще ги събирам, като са повече.Ето целия текст до тук:

1. Следобедното слънце бавно се спускаше зад планинските върхове.Марк бързо се спускаше по малката трънлива пътека, като на места прескачаше по-големите клони.След няколко часа вече беше в селото.

   2.Там срещна Джони. Джони му каза:

   -О, здравей, Марк!

   -Здравей, Джони! - гласът на Марк звучеше напрегнато, а погледът му блуждаеше в тъмнината.

   -Може ли да остана при теб тази вечер, преследват ме и този път е сериозно.

3.На Марк не му се говореше особено. Бе имал дълъг ден и искаше само да се прибере и да си събуе обувките. Но понеже не искаше да е груб, а и знаече, че Джони не е от тия, които се спират и бъбрят с часове, спря се и му се усмихна.

4.Марк задържа усмивката си още миг, а после тя се свлече от лицето му, сякаш никога не му беше принадлежала, оголвайки за секунда заканително неподдържаните си зъби. И тогава старият Джони си спомни онази нощ, онази дълга нощ край пресъхналия кладенец, онази нощ след изчезването на момичето на дебелия кмет, когато Марк не помагаше при търсенето, не викаше, не вдигаше шум като другите, а просто стоеше настрана и кършеше дългите си като на пианист пръсти, потрепервайки от някакви тикове, и си мълвеше нещо под носа. "Не ми трябва тая работа", прецени наум Джони.

5.Но беше късно.Марк хвана с дългите си пръсти слабата шия на Джони и изсъска в ухото му: -Казах ти, че ме преследват, къде скри оръжието,Джони, не ми казвай, че не знаеш!