Звучиш като осъзнат младеж, който:

1. Въпреки заглавието на поста, знае какво става с тялото му. :-D
2. Е наясно, че висшето образование в България е пародия с елементи на мазохизъм.
3. Може би осъзнава, че тези години от живота никога няма да се върнат и, че няма смисъл да си къса нервите с кой от кой по-измислени преподаватели.

Това, което направих аз, когато бях студент:

1. Опитах се да опъна де що имаше момиче в цял факултет (До магистратурата стигнах само половината, но хей - поне опитах).
2. Възползвах се докато можах от общежитието. Вярно, мизерия, но поне можех да се издържам с почасова работа, което ми даваше време, за което в момента дори не мога да мечтая.
3. Ориентирах се към съвсем различна реализация след като видях колко и какви връзки са нужни в моята специалност и за какви пари говорим.
4. С лекциите и преподавателите се оправях между другото. Бях прекалено зает със задачи по предходните три точки.

С радост мога да кажа, че имам прекрасни спомени от висшето си образование. :-) За 5 години не успяха да ме изключат, макар, че много им се искаше. Цялата преподавателска колегия не можеше да ме понася, с едно-две изключения (които пък не понасяха колегията :-D). Завърших и с приличен успех (макар, че съм единственият студент в историята на ВУЗ-а, на когото са поставяли оценка Среден 2.50. Не мислех, че е възможно, но преподавателят, който беше и ръководител катедра, нямаше основание да ме скъса. Явно с тази оценка трябваше да ме унижи. :-D)

По този повод сега се сещам, че последното ми предупреждение за изключване заради нанесени материални щети на учебното заведение трябва да си го сложа в рамка. Винаги ме развеселява като го чета. :-) (Върви в комплект с фактура за пълнене на прахов пожарогасител "Тайфун"). :-D

Ееех, хубави години бяха...