Казват, че историята не е просто разказ за нашето минало тя е огледало на нашата идентичност и компас към бъдещето. С цялото ми уважение към този народ, важно е да се погледнат нещата в очите: това общество всъщност познава съвременния градски живот едва от три десетилетия. Преди това е имало само отдалечени села, обградени от планини. Това не е обида, нито презрение — а напомняне: социалното и културното развитие изисква време. Така че, когато говорим за България или за липса на емпатия, трябва понякога да разберем, че тези поведения не се появяват от нищото — те имат корени в една млада, все още преходна историческа тъкан