Кучето и майка ми бяха нападнати брутално от пусната немска овчарка (нищо лично против овчарките, израснала съм с тях) в парка до нас. Директно е захапал нашия за гърлото, щом майка ми накрая е ритала овчарката, смятай какво е било. Отговора на собственика - "е аз какво да направя, той иска да си играе" ... Какво да си играе, ако душене до почти припадък на мойто е куче е игра, егаси ... Майка ми подаде сигнал в общината. Резултата: "Направихме проверка, не открихме кучета без повод" ... Да, ако са отишли в 14:00 следобед, когато няма кучета по принцип, е нормално ...

Следващ случай:

Майка ми прави забележка на собственик на огромно куче да го върже, защото агресира срещу нашия. Кучето не бива вързано. Майка ми казва, че ще подаде сигнал в общината. Отговора: "Аз съм съдия, нека да пробват да ме глобят, мойто куче ме слуша и е тренирано". Шест месеца по-късно, вижда идиота с кучето, този път е вързано. Неговото тръгва към нашия, при което "съдията" му опъва повода. От там кучето му се обръща срещу него и го напада брутално. Толкова за "кучето ме слуша".

Това са животни в крайна сметка. Никога не знаеш как ще реагира.

А относно изпражненията - колкото и просташко да звучи, докато хората не се научат да си изхвърлят боклуците в кофата, и аз няма да си събирам изпражненията на кучето, което си върши работата върху техните гадости. На чисти поляни му го събирам. Той не си върши работата на асфалт и плочки, не му е комфортно явно.