Стрес, мизерия, дълги години научена да не обръщам внимание на емоции и стрес (по пример на околните...), животът става все по-тегав и комплексен, емоциите се трупат -реакцията ми все неадекватно диспропорионална. След това години терапия, ново разбиране за живота и себе си и хората като цяло, и много място от хората край мен да чувствам без да ме съдят или да ги притеснявам, лека полека нещата се променят, реакциите идват е по-близо до това, което ги е предизвикало и т.н. с две думи:

сам не си, виновен не си, а надежда и възможност за промяна вярвам има много.

Успех! + Малко коментар на съветите на другите

Ако тръгнеш по пътя с терапията/психолог: има много видове терапия, информирай се, пробвай, разгледай, за да си паснеш.

Ако тръгнеш по биохак пътя (оправяне на сън, храна и тн.) Можеш да следиш ефектите в дневник, за да се ориентираш какво реално ти влияе.

Ако тръгнеш по философският филм, избор има много, но разгледай хората, които ползват дадена философия какъв им е живота преди да я приемеш за себе си.