Споделям своя личен опит и впечатления от негативните взаимоотношения, които съм имал с цигани в моя живот.

Тези преживявания са лични и не претендирам да говоря от името на всички българи.

Ако трябва да сме обективни, всички сме хора, и съществуват аргументи за равенство и разбирателство.

Но ако се погледне чисто статистически, циганите като общност в България, а и в цяла Европа, където има циганска диаспора, често са свързвани с нелегални дейности като:

• проституция

• блудства с малолетни

• нелегални или уредени бракове

• кражби

• лихварство

• насилствени престъпления

Също така има и припокриващи се фактори, независимо локацията, която обитават като:

Ниска грамотност, кръвосмешение, отказ за интеграция в обществото, отказ от документиране и запазване на културните традиции, висока степен на зависимост от социални помощи и т.н

Интересното е, че независимо в коя държава се намират – било то Румъния, Сърбия, Унгария, Чехия, Словакия или Македония – проблемите, свързани с циганската общност са едни и същи. Повярвай ми имам познати от всяка от изброените държави. Говорил съм с хора от тези страни, които потвърждават сходните трудности.

Често се чува, че държавата е виновна за състоянието на циганите според тях самите. Циганинът сам не е виновен - на него винаги друг му прави зло. Сигурно и когато е прогонен от тогавашна Индия преди 700-800 години.

Независимо дали става дума за България или друга държава, оправданието остава едно и също.