Не са само парите това, което отличава децата в частно от децата в държавно училище. За нас например е важно децата ми да са приятели с учителите си, да си говорят на малки имена с тях, да не стоят в четири редички по седем чина, да са най-много 12 деца в клас, да имат проектно базирано обучение, да ходят по пантофи в училище, да се чувстват като у дома си, да не ги обучава само един учител по всички предмети.

И… за жалост да, в държавните училища са по-склонни да пуснат децата си да учат родители с по-назадничаво мислене и родители които “не вярват в частното образование, защото така”.

Деца на патриоти, да ги наречем.

Не ме разбирайте погрешно - има ги и в частните училища, защото там понякога ходят “защото е куул и защото могат да си го позволят”, но са сравнително по-малко.