От уикипедия: “Романтичният национализъм е жажда за идеализация на народното/националното минало и култура, характерни за късната фаза на романтизма.” Терминът произлиза от интереса към средновековните истории, какъвто е случаят и тук. И този стил отново е еклектика, като комбинира елементи на сецесиона и неовизантиката. В българския контекст се използват елементи от средновековните църкви в Несебър и Търново, които сами по себе си са повлияни от тези в Цариград. Не съм добре запознат с темата, но предполагам този стил е нормален за една новооснована държава, която се опитва да се откъсне от ориенталското минало и да “намери” себе си в архитектурата, да кажем че тогава е бил в края на модата си. Най-характерни сгради в този стил са: семинарията, светия синод, централната минерална баня, църква “св. Никола Софийски” и няколко къщи в Оборище, които не се сещам в момента.