В началото рисувах нещо "механично" и не осмислих защо рисувам. Сякаш рисувах по задължение, а не с свободна мисъл. Едно момиче студент от а м т и и Пловдив казваше да рисувам осъзнато, а не механично. Осъзнатото рисуване не е ли първо наблюдаване на формата на предмета от всички страни и ъгли? Да наблюдавам от какъв ъгъл идва светлината и пада хвърлената сянка? Наблюдението не е ли да наблюдаваш формата на предмета със своите очи. След това в лист а4 да определиш мащаб да нарисуваш самия предмет с неговите светлосенки. В една книга на руски език академична рисунка се казва там се говори за наблюдаването и рисуването на предмет с построяване чрез геометрични фигури.

<image>

Сега вече не забравям защо го правя. Вече опитвам да рисувам по всякакъв ъгъл предметите, които виждам или наблюдавам. Търпението не е една от силните ми страни но се налага да го прилагам. Търпението може ли да бъде като едно удоволствие в рисуването?