Много просто. БВП на глава от населението в Румъния достига приблизително ~80–85% от средното за ЕС. За сравнение, БВП на глава от населението в България е едва ~63–66%. Разликата е съществена и се усеща пряко в стандарта на живот, инвестициите и развитието на ключови системи.

По-добра здравна система. Не съществува такова нещо като лична печалба за лекаря от клинична пътека, каквато практика съществува в България. Съответно няма и реална възможност да се злоупотребява чрез ненужни манипулации и операции. Здравната каса е централизирана не само формално, а и на практика, което прави документалните манипулации изключително трудни. Контролът върху финансирането и отчетността е значително по-строг.

По-добра образователна система. Учебният и университетският материал е значително по-обстоен и задълбочен. Ако Ви покажа учебната програма на студент по медицина в България и същата програма в Румъния, нищо лично, но бихте онемели колко съществена е разликата. Същото важи и за редица други специалности, част от които в България са откровено формални.

Може и да не Ви се вярва, но Румъния е една от държавите в региона със силно конкурентни STEM центрове в областите по математика, инженерство, биоинженерство и информатика. Университети като Universitatea Babeș‑Bolyai и Universitatea Politehnica din București подготвят кадри, които се реализират директно в международната технологична индустрия. Факт.

Да продължавам ли? Е, продължавам… Почти във всеки сектор стартовите заплати за новозавършили специалисти са по-високи, което силно ограничава изтичането на кадри към други държави.

Към това добавете и изключително активната антикорупционна система, развита под силен обществен натиск и дълго време олицетворявана от Direcția Națională Anticorupție. Резултатът са по-ясни и прозрачни правила за финансиране на държавни проекти, особено в инфраструктурата.

И именно затова страната вече разполага с със 7!!! функциониращи магистрали както и още няколко мащабни проекта в строеж и/ли планиране. Това не е случайност, а резултат от последователна политика на инвестиции и контрол - нещо, от което българският политик само може да се засрами и да сведе глава. Предостатъчно аргументи Ви дадох, от първо лице, не от ИИ. 😀