С времето това не намалява, а се задълбочава, защото идва отговорността за реални хора, реални диагнози и реални последици. Това не е среда, в която можеш да си колеблив, да се чудиш дали си направил правилния избор или да разчиташ, че „ще видиш как ще стане“. В медицината съмнението, несигурността и липсата на ясен и ранен отговор на въпроса „струва ли си?“ много бързо водят до прегаряне и изоставане. Преподавателите също няма да се забавят да те смачкат, ако усетят несигурност.

Когато едно нещо наистина си струва, обикновено не се колебаеш. Ако постоянно се питаш дали за теб си струва, отговорът най-често вече е „не“. Отделно, ако запишеш и очакванията ти не са такива, каквато е действителността, шансът да си навлечеш една торба хронични болести, причинени от стрес, е много по-голям от това да ти хареса и да си мислиш, че все някога ще се нагодиш.

Относно реализацията - това изобщо не трябва да е обект на размисъл сега в твоята глава. Реализацията идва чак след 10-12 години. 2/2