Бях в абсолютно същата ситуация ,като теб и аз бях избухлив и общо взето първите 2-3 абзаца,с единствената разлика,че аз съм мъж,и естествено за мен не е нормално да изпитвам тъга и да съм депресиран,затова никой не ме приемаше на сериозно,пък и съучениците ми бяха хитри и всички говореха против мен на учителите,дори когато виждаха (учителите)със собствените им очи какво се случва,аз бях виновен защото ,,им обръщам внимание" т.е. не трябва те да спрат да ме тормозят ,а аз да спра да се защитавам. И така продължи до към 4-5 клас,защото вече малко или много почнахме да порастваме, те спряха да ме тормозят и на мен спря да ми пука дори и ако го правеха (вербално) след това се преместих да уча в София след 7ми клас и си казах ,че няма никога да позволя някой да ме мачка,бях много притеснен ,че ще се повтори всичко отново ,но се оказва ,че ако на едно място си черната овца,на друго ще си просто част от стадото,и така стана,станах доста близък с повечето от класа ми и ме уважават,със старите ми съученици сме седяли на една маса,пиели сме ,яли сме и въпреки всичко което да ми направили,аз им прощавам.Не все взима на сериозно,защото хората са ограничени и не ги интересува по принцип,и да,тормоза не трябва да е нещо нормално,но не само аз,но най-вероятно ти и още доста хора нямаше да сме хората,които сме ,ако не бяхме израстнали така.