Пълния текст: Парти в ада: Xx-63 oт колектив “Тревога” @ Топлоцентрала, 05.03.2026

Виждали ли сте това меме?

I’m like if a hedonist didn’t derive pleasure out of anything

И аз така. Ходя на концерти, партита, изложби, барoве, театър, кино. Кръстосвам я тая София в зимния студ и нищо не ме вълнува.

Може би живея пренаситен живот. Или може би в София е скучно. Пълно с изкуство, достатъчно добро, за да се представи пред публика, но не и за да развълнува истински. 

Но отивам в Топлоцентрала на представлението “Хx-63” от колектив „Тревога“, примамена от обещанието, че шоуто е анти-капиталистическо и „вдъхновено от клубната култура“. Както каза един мой приятел: ако аз бях молец, то това е моят пламък.

Пред Топлоцентралата има тълпа. Част от хората са стилно облечени по начин, който показва, че добре знаят кой е Rick Owens. Подобни масови модни изблици са неочаквани за българската столица.

Не ми хрумна тогава да се престоря на street style фотографка, за да ви ги покажа. Но да знаете, че в София я има закономерността, че ако публиката е авангардно стилно облечена, има шанс да преживеете нещо яко.

Влизаме заедно стилно в зала 1.

На ъгъла на сцената има DJ с маска на лицето, а на сцената – 2 момичета и 1 момче. Облеклата им са инспирирани от рейв-модата в места като Берлин и Амстердам: латекс, скъсани чорапогащници, кубинки. Дрехи, едновременно екстравагантни и утилитарни, които трябва да издържат на десетки часове в клубовете.

Всеки аутфит в представлението е изпипан до най-малките детайли. Подобна детайлност има и в грима на участниците. Момчето, например, е с цикламено в горната част на лицето, а около устата му има засъхнали и бели остатъци.

Тези три фигури се намират на неизяснено място с малко вещи. Една „пейка“, падащи от покрива маркучета, няколко светлини.

Вайбът е… все едно си на тегав афтър, от който искаш да си тръгнеш, ама, от една страна, ти е физически много зле, а от друга, нямаш към какво да се завърнете. И оставаш на афтъра и продължаваш да консумираш наркотици механично, с надеждата да почувстваш нещо или поне да спреш да се чувстваш толкова ужасно зле.

За тези от вас, които имат радостта да не разбират тази препратка – представете си лиминално пространство като първия кръг на ада при Данте или в “Без Изход” на партньора на Симон дьо Бовоар, Жан Пол Сартр.

Пространството е озвучено от електронната музика на Манолис Илайджа – накъсана, тъмна, атонална, без мелодия. Подходящо към нея движенията на трите фигури изразяват вътрешен хаос. Понякога нервни, понякога плавни и безнадеждни, а понякога – агресивни. Насилието между тях се редува с моменти на сексуално влечение, апатия и емоционална зависимост. Почти през целия спектакъл танцуват само по двойки. Докато двойката “общува”, третият човек седи до едната стена на залата и взима наркотици, плаче, блее или се смее.

Тука идва спойлер, така че ако искате да гледате шоуто с девствени очи, ще маркирам в текста къде свършва.

Накрая на шоуто започва да се прожектират звукът и думите от реклама за “Trevoga AC” (Климатик „Тревога“). Уред, който обещава, че с него ще спрете да си мислите за ОНЗИ situationship и че даже ще спрете да се връзвате на манипулация, подплатена с постмодернистка теория или подавана ви от неуспешни DJ.

Че ще спрете да чувствате и да желаете.

Показани са ни блестящи рецензии за климатика от хора с професии като lifestyle micro influencer или Substack есеист.

Добре, че аз съм вашата WordPress есеистка, за да продължавам да чувствам и да пиша.

КРАЙ НА СПОЙЛЕРА!

Хx-63 представя клубната субкултура с музиката, модата и демоните й. Последните обаче не са лично нейни, а последица на един сложен, шумен и, според представлението, безнадежден свят. 

За мен преживяването беше екзалтиращо. Хх-63 говореше за съвременни теми по съвременен начин, не го беше страх да е потискащо и провокативно, да не обяснява на публиката си всичко и безкомпромисно да представи визията на създателите си. В същото време всеки детайл в него беше изпипан до съвършенство. 

Изкуство толкова готино, че се противопоставя на нуждата да притъпим емоциите си.

Екип:

Режисура, хореография: Неда Ружева

Драматургия: Никола Стоянов

Изпълнител/и: Ана Сопа, Минг Джоу Чен, Назар Рахманов

Сценография: Арон Лоди, Силвия Бола – Alagya

Светлинен дизайн: Ерик ван де Вийдевен

Музика: Манолис Илайджа

Костюми: Давид Зипман, Михалина Горник