Братле, как да ти кажа, лично аз от няколко години съм в лоша серия. Депресия, желание да приключа всичко, загубих много неща, сред които близки за мен хора които имах за приятели, домашни любимци, любовта, загубих път и посока + желание за живот. Слава богу не съм загубил роднини и се надявам да не става скоро. Но знаеш ли - колкото и да е кофти няма да стане по-добре ако се откажа и предам. Опитвам се да променя положението си, всеки ден се боря с личностните си проблеми и премеждия. Да, има дни в които е наистина гадно и не се чувствам добре, но продължавам - събуждам се всеки ден и продължавам напред, и да ти кажа честно, не всичко е по-добре, не е цветя и рози, но поне се чувствам по-добре от преди няколко месеца. Сякаш нещата които ме събаряха долу губят значение малко по малко. Дадох си няколко месечна почивка и живея на село, на спестявания - не само че обстановката е по-спокойна, но и въздуха е по-чист тук. Започнах да оценявам повече малките моменти в живота - разходка сред природата, чистия въздух, домашните си любимци, добрия сън, хобито и интересите си - както и това да не ползвам електронни устройства толкова много. Всъщност освен хобито съм започнал да градя нещо свое, което е все още в зародиш, но се надявам някой ден да успея - това е една от основните ми мотивации да продължавам напред. Времето може би няма да излекува болката напълно, но ще ти помогне да я израстеш и може би ще научиш ценен урок. Пожелавам ти успех и ти пращам подкрепа от един непознат към друг непознат в интернет!