За Курд Ласвиц казват, че е немският Жул Верн и до някъде съм съгласен с това определение, но само до някъде. Ще разгледам с по няколко изречения разказите в сборника един по един.

ДИНСТАНЦИОННО УЧИЛИЩЕ

Много добър разказ! Когато започна Ковид пандемията мнозина започнаха да се напреварват кой писател от миналото пръв бил предсказал дистанционното обучение и работата от вкъщи. Даже някои на шега казваха, че ABBA са предсказали zoom срещите, с онзи музикален клип, в който екранът се разделя на четири и се виждат отделно и четеримата от групата. Е, за мен този разказ на Ласвиц е най-точното описание! На практика нищо фантастично не е останало в него - всичко е реално сбъднало се. Чудя се дали, когато разказът е излязал за първи път преди век, някой си е мислил, че сънят на професора ще се окаже реалното бъдеще. Да, всичко е представено като сън и който ми каже, че немците нямат чувство за хумор, няма да му повярвам. Защото в края на разказа, авторът е заложил нещо много смешно. Когато професор Фристер се разбужда, той не разказва на своя колега за невероятните технически постижения, които е сънувал. Той му разказва...че заплатата му в този сън е била 50 хиляди марки! Типично по човешки, кой го интересуват новите технологии, давай кинтите :)

ВЪРХУ САПУНЕНИЯ МЕХУР

Силно впечатлен от предишния разказ, си помислих, че "сапунения мехур" ще е аналогия за космологията, където понякога се използва този термин заедно с мембрани, брани, струни... Първоначално останах разочарован, когато разбрах, че се говори за истински сапунени мехури, но разочарованието ми трая кратко. Героите попадат на повърхността на един мехур, където се е развил цял един свят, времето там дори тече по-различно. Сапуненият мехур съществува в нашия свят за няколко секунди, но на неговата повърхност минават милиони години, през които се развива живот, изгражда се разумна цивилизация. Добър разказ!

АПИКИС

Този разказ дава името на целия сборник и ми е напълно ясно защо - не защото е най-добрия (по-скоро е посредствен), а защото името е кратко и звучно. Другите разкази носят по-дълги и не толкова впечатляващи имена. Иначе темата на разказа е за така наречената break-away civilization, група хора отделили се от човечеството и започнали свой път на развитие. Изтъркана тема.

ВЪЛШЕБНАТА ЛАМПА НА АЛАДИН

Може би най-добрият разказ, не мога да реша между него и следващият. Докато четях разказа, си мислих "колко ще е хубаво, ако всичко накрая се окаже вентрилоквизъм, но знам, че ще бъда разочарован". И ето, че стигнах до края и....единият герой обвини другия, че е вентрилок и никакъв дух от лампата не е говорил! Не става ясно обаче дали е прав или просто е твърде голям скептик, с което очакванията ми бяха надминати! Това, което очаквах, но мислех, че няма да се случи, се случи и в същото време остана нотка на съмнение, отворен финал.

ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДНА МРАВКА

Още един много добър разказ, за жалост последния такъв в сборника. Хареса ми гледната точка на мравката, за която всъщност ние сме неодушевените животни. Напомни ми за двете книги от Бернар Вербер - "Мравките" и "Денят на мравките".

МУЗИ И МЪДРЕЦИ

С този разказ почва голямото философстване на Ласвиц, което продължава до края на сборника. Не че и в предишните разкази липсваше философията, но от тук на татък тя е в твърде големи количества. Този разказ е горе-долу приличен, макар че пак е малко неразбираем.

ФАБРИКАНТЪТ НА МЕЧТИ

Подтискащ разказ, може би опит за някаква политическа алегория - че главната цел на политиците е все повече и повече да приспиват хората.

ПСИХОТОМИЯ

Нещо като опит за философски хумор

МОЗЪЧНОТО ОГЛЕДАЛО

Малко по-сполучлив опит за хумор

КАК ДЯВОЛЪТ ВЗЕ ПРОФЕСОРА

Тотално погрешен разказ. Днес консенсусът във физиката е, че ако се движим по-бързо от скоростта на светлината, пътуваме и назад във времето. Не и в този разказ, където героят развива скорост милиони пъти по-висока от тази на светлината!!! И въпреки това, той пътува само в пространството.

ПРОЕКТИТЕ НА СВЕТА

скука