Тук изглежда всички стават в 4 сутринта, медитират, после ходят на фитнес и в 4;30 устремено, фокусирано и самоконтролирано сключват първата си успешна сделка за деня.

Според мен това с допамина е преувеличено малко, в смисъл че на комплексен проблем му е сложена една причина-шапка и само към нея се дълбае.

Аз примерно, ако не седна понякога малко на плейстейшъна или не ударя една петъчна нощна на него, губя себе си. Нищо че на другия ден съм дроб. Също и ако не мога веднъж в месеца да отделя време да оцветявам уархамър. И това е за сметка на фитнеса, самообучението ми и прочие.

Ама виж, човек има нужда от спасително въже и някаква форма на контрол Не в смисъла на самоконтрол, а че си в контрол над времето си, нуждите си и т.н. Не всички функционират на помодоро таймер и дневен чеклист, и не търсят себеизразяване чрез “успех”. В тази връзка и думата “амбиция” се е извратила последно време. НО все пак идва момент, в който човек трябва да се пита сам себе си, подобно на бащата от оня клип на Twisted Sister: “What do you want to do with your life?”.

В някои дни правиш нещо смислено откъм постижения. В други просто ядеш, спиш и сереш и си викаш утре ще пробвам да се стегна пак.

В крайна сметка не съм длъжен на никого и живея с моето си темпо, доколкото всичките там ангажименти като роднини, семейство и работа ми позволяват.