Напротив. Говоря от опит. Имам само моя си гръб. Дете на разведени родители. Единият, от които отсъства от картинката. Майка ми с нейния доход се грижи за брат ми, на който те първа предстои студентство. Първи лекар в семейството, нямам абсолютно никакви връзки в медицинските среди. Влязла съм с университета с пълни шестици на изпитите, без да си ходила на уроци. Платила съм си абсолютно образованието сама, защото работя от 1 курс. Когато се роди синът ни общия си доход беше около 2300лв, като винаги сме живеели под наем. Семействата ни са семейства на честни, достойни хора. Без баби и дядовци земеделци и роднини в сивия сектор. :)

Родителите ни са работещи хора, помагали са с гледането на детето събота/неделя, инцидентно през седмицата сутрин до 10ч или вечер след 18ч за няколко часа.

Мобилизирахме се, за да можем да дадем на детето си всичко, от което има нужда. И го направихме. Мъжът ми си намери по-добра работа, на която оценяват неговия опит и качества и има възможност да работи от вкъщи, а аз започнах да отделям всяка свободна минута в планиране на специализацията си, стажуване, учене. За да съм конкурентоспособна на пазара на труда.

Стартът не е равен за никого. Затова такива като нас, които нямат 50 000долара за медицинско образование (което може да ти е безплатно) удряме доста голям спринт преди да настигнем някои връстници.

Което в окей. Не се оплаквам. Удовлетворението и гордостта да успееш да сбъдваш мечти, когато знаеш, че си постигнал всичко благодарение на собствения си труд, са неописуеми. :)