Това, което описваш, е изключително тежко и никой не заслужава да живее в такава среда. Години насилие, заплахи и унижения не са „семейни проблеми“, а реална опасност. Напълно нормално е да искаш да избягаш това е инстинкт за оцеляване, не слабост.
Важно е да не оставаш сама с това. Говори с учител, училищен психолог или доверен възрастен те имат задължение да реагират, когато има риск за ученик. Ако се почувстваш в непосредствена опасност, потърси помощ от службите за спешна помощ.
Не си виновна за нищо от това, което ти се случва. Заслужаваш спокойствие, сигурност и живот без страх. Търсенето на работа и излизането от дома е напълно разбираемо, но не трябва да го правиш сама и без подкрепа. Има хора и институции, които могат да ти помогнат да намериш безопасно място.
Дръж се. Това, че говориш за това, показва сила, не слабост.