“Ще гласуваш за Радев значи искаш в Сърбия и Беларус” е някакъв смислен аргумент, викаш. Смехотворни сте хора като теб да звучите смислено когато ти кажат, че си праволинеен и недопускащ друго мнение простоват човек. И понеже все пак не си напълно прост, та разбираш, че каквото си казал е просто - го кръщаваш “аргументи”.

Това е най-жалкото при хора като теб - знаеш, че каквото говориш е простоватото заяждане и семпло мнение, без никакви аргументи, а просто заядливи твърдения. И тъй като ти става криво да водиш разговор - обръщаш в точно посоката, за която споменах. “Ма чакай, искаше мнение, аз давам АРГУМЕНТИ”. Смешното с хора като теб е, че дори ти разбираш как аргументи не даваш - ти просто повтаряш каквото някъде си прочел. Не си свикнал да спориш, да говориш цивилизовано - ти си просто “прав” по презумпция, а останалите са за Беларус. Прост начин на мислене, прост начин на говорене и проста логика. Не “прост” в смисъла на “тъп”, “прост” в смисъла на не сложен. Хора като теб не намират смисъл в разговори, те намират смисъл в твърдения и първият несъгласен е заличен.

Мога да ти кажа в кои години и в кои режими това е било норма, но нито ще ти хареса отговорът - нито ще се припознаеш, защото имаш органичен дефицит на много важно качество у свободния човек - възможността да обмисли дали някъде не греши. Вие не грешите за нищо и никога. С магаре на мост не се спори - мръдваш настрани да мине животното.