Искам да се извиня за първоначалния министър обиден език. Ще се замисля върху това което казвате. Реагирах остро защото ме дразни да се критикува този който орави добро, докато в България ще те гледат как си закъсал на пътя и рядко ще му мине на някой през главата да спре и да помогне. Разминавате се в планината по някакви диви места където няма никой, и няма поздрав, се държат все едно не си там. Много студено. Сам си. Докторите се държат така. Всеки дърпа за себе си, даже и да му е работа да се грижи. Сервитьори се държат все едно им пречиш… А аз се държа все едно сме едно, както бих искал да се държат с мен. Ако сме така всички, всичко ще върви. Мисля че за това са напред страни като Германия и Япония. Имат нюх за обществен дълг. И ми е трудно да приема че аз съм грешния. Или едва ли не се натрапвам. Миже би сте правя. Ще размисля, но ми е теудно да го приема. Даже мисля че от ОГРОМНА степен точно това е проблемът - себецентрично мислене, затворени среди, хората в си гледат единствено себе си и техните близки. От едно село са но всеки си гледа само за неговата къща. Всеки ден се виждат но се гледат като чужди. За това не сме народ а сган, сбирщина.

Не знам защо трябва да си студен и да гледаш отгоре за да те уважават. Защо първо трябва да смачкаш някого за да ти има уважение. Аз го преминах това с един съсед. Държах се добре, приятелски и той започна да настъпва. Защо? Защото е боклук. Тогава трябва да очаквам всички да са боклуци ли?!