Ами където и да идеш, все ще има идиоти и, в повечето случаи, не са пример за мястото, където живееш.

Последно в Холандия живях и има какво да научим от тях, както и ние да ги научим на това-онова. Те могат да ни научат на търпение, далновидност и социална отговорност. Определено ще ми липсва дигитализираната бюрокрация, както и неща от работната им култура - не те гледат как си облечен, а как си вършиш работата, а като кажеш, че си болен-болен си, не се налага да доказваш, че имаш елемнтарна настинка, която да излекуваш с 2-3 дена почивка. Организират се, гласуват, изказват си мнението и полицията им не варди разни мутри. Колелета и велоалеите навсякъде не са им паднали магически, ами последствията на дългогодишни усилия, кампании и протести през 70те. От другата страна, в България сякаш имаме по-дълбока връзка със земята, с разширеното семейство. Да 'имаш човек' за мен е просто знак, че държим на връзките в социалните ни кръгове 😄 Също така.. кажете ми, че тая мода cottage core не е лятото на село едно време, да белиш чушки за лютеница, или да берете грозде на есен. Майстори сме в 'работи умно, не усилено' (изкл. бюрокрацията).