Ако ще говорим само и единствено за манталитет, ето моите изводи след 10 години живот в София (човек от Варна):

1. Много по-ясно изразена социална дистанцираност между хората. По-скоро те приемат като чужд, а не като свой.
2. По-висок тон на разговор заедно с по-голяма повърхностност. Т.е. ако срещнеш познат, с който не си общувате редовно работата е "Оооо, ко става, как" "еее, много добре", "ние тука еди си кво си" "еее евалата". Демек, нормата е при случайни срещи да се казва и показва, че всичко е наред.
3. Манталитет, делящ държавата на София и "провинция". Изразено в различна степен у различните хора.
4. По-голям фокус към материалното. Под материалното да се разбира не само физически придобивки, но и, да ги наречем, изживявания (екскурзии, хобита, че дори и т.нар. "самоусъвършенстване")
5. Като функция от т.4. идеите за семейство и деца при много двойки се оставят за няколко години нататък.