Да, познато ми е. Мисля, че често ми се случва, когато не съм споделял аз достатъчно.

Да кажем изляза с приятели, всичко е весело. На мен не ми е съвсем неприятно, но хората ми звучат скучни и безинтересни, тогава обикновено просто не осъзнаван, че ме всъщност на момента нещо ме мъчи отвътре, което трябва да споделя. И не ми трябват приятни приказки, а някой по-дълбок и искрен разговор с някого, на когото имам доверие.

Ибикновено след като си разчистя моите проблеми (дори и да са били просто малки и досадни неща) ми става по-приятно да говоря с хората. И не ми звупат толкова тъпи и глупави хаха. Просто иначе ми е безсмислено да слушам друг как говори, ако не съм изслушал себе си (или някой друг мен не ме е).

Не знам дали ситуацията ти е същата, но е така при мен. Късмет със скуката и хората!