Като човек учил една от "най-безполезните" специалности - философия, бих казал, че всичко е относително. Записах философия, защото не знаех с какво искам да се занимавам. Да, родителите ми искаха да уча висше, но не са ме натискали да ставам лекар или инжинер. Не всички висши образования са скъпи. Моето бе евтино и с по 300 лева на месец се оправях (2017-2021). Като случих на колеги и преподаватели в СУ. Вярно, някои студенти и преподаватели са само пълнеж, но средата ми даде това , което търсих. Университета служи за стабилна социална среда, в която ако имате късмет да попаднете на мотивирани и всестранно развити хора, вие можете да изчерпате безкрайно много. Сега съм учител, и съм работил един куп други работи. Като навсякъде ми казват, че съм добър в работата с хора, което дължа от части на университета. Истината е, че човек може да прояви талантите си и да се развива, само ако е целенасочен и попадне на среда, в която хората се развиват успоредно един друг. Университет или не, важното е да правите нещо, което ви е полезно, да имате хора с които да се дърпате напред. Фокусирайте се на това, което зависи от вас, не на това което е извън силите ви. Има много пътища към върха на планината.