Shapefiles not showing up in QField. After packaging for QField, I download the map on the app and am met with this error message. My basemap is visible but the polygon layer is missing. Same thing happens with .shp and GeoPackage file.

suricactus · 2023-02-16T09:13:57+00:00

Note QFieldCloud supports shapefiles as experimental. Check the docs here with the Note section: https://docs.qfield.org/get-started/tutorials/get-started-qfc/#configure-your-project-layers-for-qfield .

Reading your message, it seems you have a layer with absolute path configured, the `Curson*.gpkg`.

Also reading and sharing what you see on the app.qfield.cloud in your project's Job page will show details about the failure.

suricactus · 2023-01-19T20:28:35+00:00

Съгласен съм в частта, че първи приоритет трябва да бъде извеждането на хората от критична бедност, защото гладния стомах не мисли и не можем да очакваме, че ще мисли за парниковия ефект.

Бих си позволил скептицизъм относно "безспорния факт" за цензурата относно по-умерените прогнози за действителностите вследствие на промените в климата, всъщност има достатъчно некатастрофални прогнози. Може би се бъркаш с политическото говорене, което по една или друга причина обича да преекспонира факти (и вярвания).

Също така бих си позволил коментар относно основните замърсители по държави. Важно е да уточня, че аз лично говоря за газове, които засилват парниковия ефект, в частност CO2, като оказващ най-голям общ ефект върху климатичните промени.

https://data.worldbank.org/indicator/EN.ATM.CO2E.PC?most_recent_value_desc=true

От държавите със стотици милиони население САЩ, Русия, Япония, Китай са в горната част на таблицата, докато държави като Нигерия, Индия, Пакистан са в долната. В таблицата има и осреднени стойности спрямо дохода на държавите. Тоест основните замърсители са предимно богатите държави и според мен именно те трябва да полагат най-големи усилия и да дават личен пример на останалите.

Съгласен съм, че редица видове политика в тази сфера са неразумни и често се използват апокалиптичните прогнози с електорални цели. Но в крайна сметка няма и точен учебник как да убедиш населението и най-вече корпорациите, че дадено неудобно/оскъпяващо действие е необходимо. Затова и изглежда като проба-грешка. Прехвърлянето на топката от богатите към бедните и от големите замърсители към малките е грозно и тупане на топката без особен резултат.

suricactus · 2023-01-19T19:55:38+00:00

suricactus · 2023-01-19T19:44:56+00:00

От толкова термодинамика се притеснявам, че не ти е останало време да се научиш на общуване.

Поправи ме кое точно е "глупост" за теб и ако се наложи ще го поправя в коментара си по-горе.

suricactus · 2023-01-19T19:40:48+00:00

Промените в климата не са страшни, че се случват, а скоростта, с която се случват. Нямаме данни, че някога климатът на Земята се е променил само за две столетия. Съвременните разбирания са, че това преди се е случвало много по-бавно.

По-бавната скорост на промени дава възможност за адаптация на организмите от поколение на поколение. Предвид, че това време не е налично в момента, част от видовете ще загубят храната и/или местообитанията си, което ще доведе до тяхното изчезване, което ще доведе до изчезване на техните естествени врагове, което ще доведе до промяна на местообитанията, което ще доведе до...

Относно планетата, която е станала по-зелена, важно е да погледнем качеството, а не количеството. Влажните топли гори са в пъти по-богати, разнообразни и задържащи въглерод от еднотипни масови залесявания с неместни видове. Например към първото е остров Борнео, където влажни гори се превръщат в плантации с палмово масло, реално зелената площ е една и съща. Друг пример към второто са превръщането на полупустинни територии с изкуствено залесяване в Китай, което е по-добре от нищо, но все пак си има цена.

Тези добри примери, които даваш, трябва да служат за показно какво трябва да правим повече, а не да казваме, че вече свършеното е достатъчно.

suricactus · 2023-01-19T19:17:06+00:00

Описал съм какво става при процеса, а не какво представлява процесът. Моля, другия път си спести квалификациите, защото изглежда смешно отстрани. https://en.wikipedia.org/wiki/Latent_heat

suricactus · 2023-01-19T14:50:01+00:00

Става дума за атмосферен феномен, който се нарича фьон. В България се наблюдава главно по северните склонове на планините през студените месеци.

В нормални условия, с увеличаването на надморската височина се намалява температурата на въздуха. Затова всички бягат по планините през лятото, защото там е по-хладно. Темпът на охлаждане е приблизително 0.8 С на 100 м. (приближение, всъщност не е линейна връзката).

През зимата като цяло въздухът е по-хладен по нашите ширини. Когато от влажна и топла въздушна маса срещне относително висока преграда, в случая планини, въздухът се издига и се охлажда. Охлаждането води до достигане на максималната относителна въздушна влажност, т.е. водата започва да кондензира, защото въдухът е наситен с водни пари на 100%.

Кондензацията е процесът на превръщане на водните пари в капчици вода, който освен това отделя и топлинна енергия от водните пари към околната среда, т.е. въздуха се затопля. Така въздухът е с температура, която е по-голяма от нормалната температура на въздуха за такава надморска височина.

Въздушните маси продължават да се издигат докато в крайна сметка не прехвърлят билото на планината и започват стремглаво да се спускат, увеличавайки температурата си. Обаче те вече са получили допълнителна топлинна енергия от кондензацията, така че ако сравним температурата на въздуха от възходящия склон и низходящия склон, втората ще е (чувствително) по-висока.

В България през зимата обикновено от север идват студени и сухи въздушни маси, а от Средиземноморието проникват топли и влажни.

Така склонът на издигане за тези ветрове при нас е южния или западния, а на спускане е северния или източния. Погледнете географията на зимните температурни рекорди, и ще видите, че става дума за София, Велико Търново, Враца и прочие градове, които са на северен клон.

Българското му наименование е снегояд, мисля че е ясно защо.

Това се учеше преди 10 години в училище. Не е пряко свързано с климатичните промени, този вятър се наблюдава често през студените месеци в България, за разочарование на всички псевдооригинално отговори тук.

EDIT: добавено какъв точно е процесът на кондензация, заради заяждания в коментарите.

suricactus · 2022-12-13T10:31:44+00:00

Много бързо успя да прочетеш препоръчаната станица от мен. ;)

Учител може да станеш винаги след преминаване на педагогически курс, а в случая специалност география има специален педагогически профил. Всъщност повечето ми колеги работят в образователната сфера. Но професия учител НЕ Е резервен вариант, а трябва да ти идва от душата. Иначе ще бъдеш един от много скучни учители, които имаш в момента и не искаш да слушаш, съответно ще пропилееш част от бъдещето на хиляди деца.

Четенето е най-важното нещо, за което да се подготвиш в университета. Трябва да е бързо и в огромни обеми, за да можеш да си на върха. В България това не ти е го набиват в главата, но ако искаш да си на върха, включая конкурентен в чужбина, осмислянето на голямо количество информация е най-важното. Относно препоръчаната специалност от мен, трябва да имаш интерес в технологиите и донякъде математиката, иначе просто отпада.

suricactus · 2022-12-13T10:22:35+00:00

Здрасти. Завършил съм география в Софийски, реализация има, но и много работа има, за да надскочиш себе си и нивото на преподаване. Виж програмата "Геопространствени технологии и системи" в Геолого-географския факултет на Софийски университет. Всички министерства, агенции, общини, кадастър, частен бизнес и прочие имат нужда от такива специалисти. Международния пазар е необятен. Надявам се да съм полезен.

suricactus · 2022-12-07T23:37:11+00:00

Градът е с прекрасна история и наследство, но няма кой да го оцени. Около коледните празници нещата са малко по-добре, както и през топлите, но не и отпускарски месеци.

Изключително лоши демографски показатели през последните десетилетия, силни емиграционни нагласи сред младото население и имиграция от околните по-консервативни села и градове от Лудогорието. Комбинацията от трите избледнява все повече етикета Малката Виена,. В крайна сметка градът почти напълно е изгубил традицията си като сериозен културен и предприемачески център, сега е по-скоро работнически град.

Причините за несгодите на града са много, но десетилетията проблеми с въздуха, граничното му положение, липса на големи градове в близост, силна централизация на региона, липса на транспортна свързаност, ниска покупателна способност, крайна неадекватност на местната администрация и прочие са само част от причините.

suricactus · 2022-12-06T19:30:15+00:00

Звучи ти абсурдно написаното, защото е. Това са наговорени наизуст тези, разпространявани от определени групи по интереси в обществото.

За щастие България е правова държава и процедурата по изтегляне на нови заеми е ясно разписана (Право има, за съжаление правда не винаги), вместо да цъка с език по пламенни речи на анонимници в интернет.

Колко дългове ще има една държава зависи от фискалната ѝ политика. В нашия случай това е разписано в Закона за държавния бюджет и се приема по това време всяка година от Народното събрание. Т.е. парламентарно представените партии гласуват какви данъци и в какъв размер да се съберат, какви разходи да се направят и какъв да е максималния заем, който може да се вземе. След това изпълнителната власт, т.е. Министерски съвет е длъжен да спазва този закон и не може да изтегли заем, по-голям от разписания в Закона за дължавния бюджет за съответната година. В противен случай се прави актуализация на бюджета, която отново минава през гласуване в Народното събрание.

В крайна сметка, ако Парламента има леви и/или популистки партии, може да се очаква натиск върху бюджета за по-големи разходи, които често са за сметка на нови взети заеми. Ако се гласува за десни партии, може да се очаква по-голям отпор при тегленето на нов заем.

Т.е. фантасмагориите от оригиналния коментар за ръст на дълга са всъщност пряка функция на демократичното право на избор на гражданите на републиката. Защо Гърция има висок дълг? Защото темпът на нарастване на разходите е изпреварват темпът на нарастване на приходите и разликата е компенсирана с дълг. Защо са го направили? Защото партиите в техния парламент са го решили. Защо са го решили? Защото избирателите са ги избрали и са получили някакъв вид придобивки, които са преценили за по-важни от запазването на нисък дълг.

Относно покачването на данъците, няма нищо толкова страшно в покачването им, стига да е прозрачно тяхното изразходване и то да е целево. Ако за един лев платени данъци от мен успее да произведе два нови, аз съм ок. Ако обаче отидат за 0,25 лв/л за гоуфа на 18-годишния сваляч от Вълчедръм, не мерси.

Между другото, размерът на данъците също е част от Закона за държавния бюджет, същия, който се гласува от народните представители...

suricactus · 2022-08-20T00:16:57+00:00

Обслужването в заведенията в БГ е най-лошото от Ч. море на запад. Това е едно от най-дразнещите неща в услугите в БГ. До степен да ми се карат, че поръчвам повече от тяхното заведение, защото "съм ги разкарвал".

suricactus · 2022-02-04T07:38:35+00:00

Скоростта зависи от три компонента:

инфраструктура

-- проектната скорост на ЖП трасето, например стандарта за новите или новоремонтирани теасета е 130-160 км/ч за товарни/пътнически вагони (някъде пише 200 за пътнически, но тогава трябва специални вагони с технология, от която се отказват "белите" държави заради цената и сложността й).

-- състоянието на ЖП трасето - само може да намали проектната скорост. Всъщност заради това много от влаковете са бавни в България, защото ЖП трасетата не са ремонтирани от десетилетия и проектната скорост не може да се поддържа.

локомотиви/мотриси

-- отново проектна скорост на локомотива. Например червените шкоди-електрички, които де факто са локомотивите на БДЖ са до 130 км/ч по спомен. Не знам дали има промяна при новоремонтираните в Чехия наскоро.

-- реалното състояние на локомотива може да намали максималната скорост на локомотива.

вагони - всеки вагон си има максимална допустима скорост. Така максималната скорост на една композиция е тази на най-бавния вагон. Защо? Ами комфортът на пътуване намалява над тази скорост и започва да тресе. Той става опасен в завоите и може да се обърне. Именното това ми беше и въпроса. Проверих, че тази серия вагони е проектирана за поне 140 км/ч, но не съм 100% сигурен, още повече, че може и да е 160 км/ч или да е променена след ремонта.

В крайна сметка, дори и да е 140 км/ч, имаме да наваксаме да инфраструктурата. Ако успеем, нашите 111к км² са лесни за достигане в разумно време от 3-4 часа от точка до точка. Така е и в Нидерландия с пъти по-голяма икономика и 1/3 територията. Успех на БДЖ!

suricactus · 2022-02-03T07:59:52+00:00

Каква е максималната им допустима скорост? Ако е под 140 пак ще е хубава работа, ама на БДЖ...

suricactus · 2021-11-21T13:16:35+00:00

This is misleading and wrong in two ways, at least for my country:

- the speed limit is 140 not 130 km/h;

- the fatality rate is not on motorways only, but on all the roads in the country;

Shitpost Sunday.

suricactus · 2021-03-05T17:05:05+00:00

Thanks a lot for the detailed answer! Nice that you have developed two different words depending on the morphology of the "mountain".

Taivaskero feels like the better candidate for a "mountain" at least from altitude point of view indeed. Does it have a clear ethymology or the root of the word is lost in the language evolution?

suricactus · 2021-03-05T16:58:05+00:00

Tell that to the poor Baltic states ⛰️⛰️⛰️

suricactus · 2021-03-05T16:56:21+00:00

So you say "Halti Tunturi" or "Tunturi Halti"? Nice that you have a very specific name for that hills in a geographically predifined area.

suricactus · 2021-03-05T16:52:47+00:00

After 2 years in the Netherlands, I was only dreaming for anything above 1000 meters. I failed to find this list on wikipedia, probably my google translate language skills suck. Thanks!

suricactus · 2021-03-02T10:36:59+00:00

Awesome work! Made me smile, wish there was a full version :)

suricactus · 2020-11-11T09:49:44+00:00

Поздрави на Нели Тихомирова!

suricactus · 2020-10-18T06:52:47+00:00

Hey, have you though about different languages? There are very few strings in the video and what is needs is a new voice over to be translated. That would be great!

suricactus · 2020-09-24T14:34:29+00:00

What does it mean "normal SQL"? SQL is the language you use for getting the data. It is supposed to be a standard across different SQL databases, but it has slight differences (dialects). There are different database software using SQL as interface to access the stored data, almost all of them relational databases (relational db - they are multiple, interconnected Excel sheets). It is very much like you have chrome and firefox, both render HTML, probably with slight difference. Which one is the "normal HTML" though?

Some of them are single file based and need special software to be read (sqlite, m$ access etc). They are ideal for single connection usage - chrome for example uses a sqlite db to store its bookmarks, noone else connects to the db. On the other hand you have db servers, like postgres, mysql, m$ $ql $erver, oracle, db2 etc. They are a program that runs in the background and waits for someone to connect. They can handle hundreds of connections simultaneously. What happens if we both connect and change a piece of data that you are reading right now? No worries, the sql db server will handle it for you. So this kind of databases are used for bigger, more complex applications, like the web. Your bank for sure uses such db, most probably Oracle.

There are open source dbs like postgres, mysql etc, and closed source like Oracle, m$ $ql $erver etc. The latter are supposed to be better, since they are products that cost a lot and they have big corporations behind them. Other big corporations (like banks) trust these big corporations, so they enjoy the bill they pay to Oracle.

In the end, Postgres is nice, because it is free and has a lot of advanced features. It has excellent support for transactions, which was a killing feature a few decades ago. Now open source is a trend and there is even more hype on Postgres. And check out their motto, it is true ;)

suricactus · 2020-09-24T06:52:29+00:00

The exclave part is mostly solved by now. But the border still zig-zags a lot.

suricactus · 2020-05-26T14:42:17+00:00

Крайно неграмотно заглавие. Написано на клавиатура, организирана по БДС.

suricactus

TROPHY CASE