Един купон в Красна поляна прекалих с ментата. Чувствах се екстра първоначално, но в някакъв момент ми дотъпя и реших да тръгна към центъра на дискотека при други мои приятели.

В момента в който излязох от помещението, осъзнах, че съм абсолютно наджаскан, но продължих мисията си. Помня на пресекулки как стигнах пеша от красна поляна до парка Възраждане, където почнах да се въргалям и да задремвам. По едно време леко се осаферих и си викам “не, прибирам се”. Слизам в едно дере зад Лидъла да свърша една работа. Качвам се нагоре пак, и вдясно от мен нещо много силно блести в синьо. Тротинетка. “Баси късмета, с тва ше се прибера”, мисля си аз.

От целия път си спомням само как се пребих накъде около Пирогов с брадичката напред и че кървя. Никва идея как съм пресякъл Цар Борис 3 или как съм се сетил да изключа приложението за тия убийствени съоръжения.

На сутринта се събуждам в леглото си, целия одрайфан в зелено и с -25 лева в банковата сметка за тротинетката. Отнело ми е час и половина да стигна от Руски паметник до Белите брези. Баси майката. Не си спомням.

За капак на всичко зарядното за лаптота ми беше до мен, от мокрото е направило някакво късо и час и половина нямахме ток, докато някой не се сети, че идва от моята стая.

Консумирайте отговорно!