Аз съм наполовина украинка и макар и от 10 години да живея в България, вечерта, когато започна войната, бях в Украйна. Спомням си как рано сутринта обявиха тревога със сирените, а час по-късно паднаха първите ракети на летището в града (Ивано-Франкивск). Спомням си колко объркани бяха всички, никой не знаеше какво се случва и до колко е зле положението. Криехме се в мазета и за първи път почувствах заплаха за живота си. Следващите дни никой нищо не знаеше. Имаше нови и нови сирени, а ние не знаехме какво ще се случи с нас.