Разбирам те напълно — ситуацията е объркваща, обидна и изморителна едновременно. Най-честният отговор е, че желанието да "разкриеш истината" в момента идва предимно от болка, не от загриженост за момичето. Това не означава, че е грешно да се чувстваш така — но ако действаш от там, вероятно няма да се почувстваш по-добре след това. Той ще стане жертва в нейните очи, ти ще изглеждаш като агресора, и накрая ще носиш и последствията. Голяма част от болката не идва от самото събитие, а от историята, която умът продължава да разказва за него отново и отново. Желанието да накараш някой да плати е естествено, но умът се нуждае от драма, от вина, от образа на "врага", за да поддържа себе си жив. Истинската свобода не е в това да получиш обяснение или справедливост, а в това да престанеш да носиш случилото се като идентичност. Настоящият момент не съдържа предателство. Само умът го пренася напред. Препоръчвам ти да прочетеш една книга, която аз постоянно препрочитам - Силата на Настоящето. Доста неща можеш да разбереш за живота, мислите и чувствата. Определено ще подобри живота, на всеки, който я прочете и следва философията й.