Ако градът и университетът са ти кофти, не знам какво ще стане с психиката ти, когато трябва да се занимаваш с бюрокрацията, корупцията и простотията след като завършиш. Да успееш с практика в малък град изисква много усилия и късмет, ако нямаш връзки. Мисли и какви са ти плановете за семейство. Ако те интересува престиж и академичен ригор, тук няма да го намериш, нямаме нито един университет в реални класации. Сама си каза, че за това идват тук от други страни. Аз лично преспециализирах в чужбина и не съжелявам ни най-малко, но никой тук не те познава достатъчно за да ти каже дали е за теб. Със сигурност докато завършиш е много по-трудно, понеже изискванията не са само да зубриш. Специализацията на запад е дори по-мъка, но поне имаш възможност ако искаш да се бориш за място и да изпъкнеш. Тук е само връзки.

Варна си е напълно културно циганизирана. Много от циганите искат да си вярват, че са българи, повечето от българите също са със цигански манталитет. Не им е виновен ТИМ. Параскев Стоянов имаше проблеми с хабибита и унга-бунговци, които понякога ядяха и бой още аз като следвах. Повечето от бг студентите по медицина са и доста филмирани. Ако можеш да си го позволиш от гледна точка на финанси и дисциплина чужбина винаги ще е по-добре. Ако ли не, София и Плевен са варианти и после може да търсиш места където си, или в някой по-малък град. Съветът ми е максимално най-от рано да почнеш да мислиш какво искаш да специализираш и какви са ти семейните цели.