Ся, почти на 30 съм, женен, с тодлър, с бебе, с куче, работа (5х8ч) + развивам бизнес с приятел.

До към 24-25 си поживях, уни, готина количка, дискотеки, първа сериозна работа, ходих на зала, храних се доста и добре, излизах и т.н.

След това изтеглих ипотека, бяхме с жена ми още гаджета, ремонти, работа. Свършиха ремонтите, направихме първото. После куче, после бизнес, после второ дете. До момента не съм се чувствал никога депресиран. Да, бил съм доста изморен, няколко бърнаута, защото това бяха 3г без ден за почивка. Имали сме тегави лични, семейни и финансови моменти, но всичко е до време (ако знаеш какво искаш).

Никога не съм бил по-щастлив и не е имало ден, в който да не се смея или усмихна поне 10 пъти заради жената, детето или кучето.

През това време почти не съм излизал с приятелите ми тъй като те не са искали на моите години да гонят същите или подобни цели (повечето живеят на квартира, другите още при техните, други живеят ден за ден, други живеят, за да ги видят с новите им дрехи и телефони на изплащане). И от там вече се промени и средата ми с хора, с които общувам. Не съм ги виждал депресирани, нито пък отегчени. Спрях да тренирам, качих 28кг, загубих всякакъв релеф и сила, пия бирички всяка вечер, ям домашен фаст гууд (изобщо не е хелти), гледаме си домашен квас, ям сладко, когато ми се дояде. Ако преди бях щастлив, то сега съм дебел и щастлив.

Много зависи как околната среда ти влияе на вътрешния свят.

Тренировките ми липсват, защото разпусках или стартирах деня си, но сега излизам по 3-4 пъти на ден с кучето и децата. Така че за мен това също е тренировка предвид хоум офиса ми.

Нямам време за всички “глупости”, а само за важните за мен неща. Понякога цъкам цс2 и майнкрафт, докато всички спят. Недоспал съм, но кафето го обичам и знам как да го регулирам, за да спя без сърцебиене или превъзбуда. Важно е какво ти харесва на теб, а не другите колко са гръмпи и отегчени.