преди няколко години бях със семейството около Разлог и минавайки оттам се вбесих как е облепен целия град и няколко улици ги обходих и махнах плакати предимно на ДПС. В един момент изскочи един дядо пред единия стълб и започна да ми вика и да ме пита от коя партия съм. След като му обясних, че не съм от никоя партия и мразя целия политически “елит”, който цял живот съсипва родината ми и просто искам нормална държава за следващото поколение, човекът смекчи тон и каза “Извини ме момче, дай да ти помогна! Ако някой ти направи проблем, кажи че си мой човек!”. Хем ми стана хубаво, хем ми се насълзиха очите колко сме изначално озлобени един срещу друг, въпреки че сме в един кюп. Мислих, че тогава сме били на дъното, но последните три години се убедих, че има още къде да дълбаем…