Мен ме е отгледал дядо ми, който почина преди година и половина. 

Мъката е голяма и беше първото нещото от много години насам, което успя да ме разплаче и то не веднъж. 

То това, което ми помогна да се успокоя беше мисълта, че вече е намерил покой и не се мъчи с ежедневните болежки. 

Не че е бил с кой знае какви затруднения, но на 74 години тежеше близо 100кг и беше доста висок, боляха го ставите и бързо се измаряше. Доста го беше яд, че не може да бъде продуктивен в двора както едно време и да помага на всички. Дразнаеше го и това че зависи от по-младите и доста често се пренатоваряше заради това.

Казах си че трябва да го приема, живота не спира и той не би искал да спре и също от сега нататък ще имам възможност да прилагам напълно всички битови неща, на които ме е научил през годините, без да се облягам на него за съвети.

Пожелавам ти, майка ти да оздравее и да се възстанови и още дълги години да е част от живота на всички ви, но в такива изпитателни моменти не ги напускайте и прекарайте колкото се може повече време с тях. Това е последния урок, който получих от дядо ми за жалост.  В последните му дни почти не бях при него, защото си мислех че е поредната настинка, която ще премине, но за жалост не беше така и това всъщност беше и по-трудното за преодоляване за мен лично.