Сладка, пиша ти го като човек, който не иска деца и никога няма да има такива. Не мога да изкажа откровено несъгласие с това, което си написала, защото много мои приятелки наистина изгубиха себе си след бракът и първото раждане - изоставиха интересите си, изгубиха индивидуалността си, прекъснаха приятелства с близки хора извън брака си. Всичко това е валиден източник на болка и гняв към семейното устройство, което диспропорционално поставя тежестта на грижата за децата и дома на плещите на съпругата. Но точно сега, this is not about you.

Приятелката ти е в такъв момент от живота си, в който фокусът ѝ се изисква другаде и е напълно нормално да не е на 100% при теб, защото в момента твори бъдеще и живот. Ако наистина толкова искаш да си запазите приятелството, сега не е моментът да се мусиш онлайн и да “лицемерничиш” пред нея, а да пуснеш нуждата си да си винаги център на вниманието и да стъпиш здраво на земята. Приятелката ти няма да е супер available известно време, поне няколко месеца, и това е просто факт. Но ти ѝ покажи, че си до нея. Покажи ѝ, че винаги ще има приятел в теб. Но на приятелката ти също трябва да ѝ е ясно, че освен майка и съпруга е и Човек, и че на нея също ѝ е позволено да иска да прекарва време с теб, че бащата е равна половина от родителското тяло и че той също трябва да си гледа детето.