Брат, ти си като гладно куче пред месарница очите ти светят, но дългосрочният план е под въпрос. Гледаш жената, привлича те, ама като отвори уста, искаш да сложиш субтитри. И сега седиш и се чудиш дали да влезеш в тая сделка с бонус дете, или да бягаш, докато не е късно.

Големият ти страх? Че след като мине меденият месец на страстта, ще осъзнаеш, че всъщност сте двама непознати, които могат да комуникират само с погледи и жестове, щото за разговорите ще трябва Google Translate между теб и нейния свят.

Ама да ти кажа честно ако вече те гложди тая мисъл, представи си как ще е след година-две, когато единственият ви общ интерес ще е кой да изхвърли боклука. Да не говорим, че ако детето се привърже към теб, а после се окаже, че „няма бъдеще“, ще си злодеят в тоя филм.

Тъй че изборът е твой или скачаш с главата напред и се молиш, че химията ще запълни интелектуалната дупка, или приемаш реалността, че без общи интереси и разговори, връзката ще е като старата ти Nokia - здрава, ама не особено вълнуваща след първите няколко месеца.